Двигател с вътрешно горене

 

Четиритактов двигател - работен процес по цикъла на Ото

Двигател с вътрешно горене (ДВГ) е вид топлинен двигател, при който горивото се възпламенява и изгаря вътре в самия двигател. Получената от разширяването на горещите газове енергия се преобразува в механична, и използва за задвижване. Най-често обаче в практиката под „двигател с вътрешно горене“ се разбира „бутален двигател с вътрешно горене“.
При двигателите с външно горене, като парната машина и двигателя на Стърлинг, горивният процес става извън двигателя.

Видове

• Бутален двигател с вътрешно горене - той работи, като изгаря въглеводороди или водородно гориво, които ускоряват бутало. Работят по 2 основни цикъла:
  
  • Цикъл на Ото - горивото се запалва от искра;
  • Цикъл на Дизел - горивото се самозапалва вследствие от висока температура и налягане;
• Реактивен двигател - той работи, като горещите газове от изгарянето се ускоряват вътре в горивната камера и дюзата, и изтичат във вид на струя, пряко ускорявайки двигателя напред.
• Газотурбинен двигател или газова турбина - като предния, но струята завърта валове с лопатки, подобни на тези при парната турбина, които отдават мощност.
• Роторен / Ванкелов двигател с вътрешно горене - той работи, като изгаря въглеводороди или водородно гориво, които ускоряват ротор с триъгълна форма и планетарна предавка; 

Реактивните двигатели, ракетите и газовите турбини са класифицирани като двигатели с вътрешно горене, но терминът "двигател с вътрешно горене" често е използван специфично за бутален двигател с вътрешно горене, при който работата е разделена на няколко цикъла, наречени 'тактове'.